Българска православна църковна община

“Св. Климент Охридски”

Богослужебна програма

02. Юни 2024 * няма да се отслужи литургия (храмът ще бъде отворен)

† 5 Неделя след Пасха – на Самарянката. Св. Никифор изповедник, патр. Константинополски. Прпмчк Еразъм Охридски.
Гл. 4, утр. ев. 7, ап. Деян. 11:19-30 (с. 34), лит. ев. Ин 4:5-42 (с. 28) (Тип. с. 466)




Слово по случай празникa на славянската писменост и култура

24. Май 2024
Автор: Ивелина Нацкина

Христос воскресе, мили братя и сестри!

"Език свещен на моите деди..."
Всеки народ има своите светини. Всеки грамотен човек познава светините на своя народ. Трудно е да усетим Светинята на празника, далеч от извора - от мястото, където е зародена и се пази от векове. Преминала е през мъки и стонове, през робство и непрекъснат стремеж към славата човешка и е покорила народи с оръжието на Словото, за да оцелява във времена на суета, излишество и пренебрежение, на границата на забвението.

А колко мило и приятно е да чеум гласа на своята първа учителка и да спомним онзи момент, в който за нас се е отворила вратата към света на буквите. Как сме пристъпили с бял лист и писалка и с непохватна ръка сме наченали по дългия път на обучението. Били сме неграмотни, а някои от нас още не са били кръстени в Христовата вяра, но сме познавали какво е свян и уважение към човека, който носи просвещение и ни насърчава с търпение към усърдие и ученолюбие. Към учителката, която още в детските очи разпознава, че не всички ще станат "учители", "чудотворци" или "имат дарби да лекуват" или "да говорят разни езици" или да "ги тълкуват", но която дарява всяко дете с нужното търпение, за да оживеят буквите във всяка детска ръка и с любов да се просвети всяко детско сърчице.

С годините и зрелостта уважение и страхопочитание прерастват в благодарност и умиление. Когато като деца сме носили иконата на светите братя Кирил и Методий, не сме съзнавали, че в крехки детски ръце се побира най-голямата Светиня на нашия народ. Поели сме я с доверие и смирение от учителя и сме я запазили без думи, но с вяра в сърцата си. По-късно сме узнали, че Светите Братя са не само свято-богоизбрани създатели на азбуката, на която пишат всички славянски народи, но те са и закрилници на обединена Европа и свят е целият техен житейски път, извървян за създаване, пренасяне, утвърждаване и разпространение и запазване на тази азбука. Че чрез тази азбука техните ученици светите Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий ще преведат на достъпен за славяните език Свещените Книги, та като ги научат на четмо и писмо, на роден език да се освети всяко сърце със светлината на Божието Слово. И затова нашият език ще бъде наречен "език свещен на нашите деди".

Първо родителите, а после учителите и наставниците ни подготвят почвата на Словото. Но идва момент, когато ние сами трябва да се грижим за тази почва и да я опазим чиста и свята. И ако ръката изписва буквата, а окото я чете, то езикът я изговаря. Но най-опасен от тях е езикът. И би било неразумно, ако тези наши органи не действат в примирие и единство. Защото, както Архимандрит Рафаил напомня в книгата си "Изкуството да се живее или умението да се умира", "езикът прилича на пламък, който изглежда малък, но при невнимание може да изпепели цял град". И още казва: "... чрез словото човекът се обръща към Бога, чрез словото общува с хората, чрез словото придобива знания и в същото време непредпазливото боравене със словото, разпуснатостта на езика вкарва душата на човека в много грехове, поради злоупотребяването с великия дар Божи - словото", "...във властта на езика са животът и смъртта на душата ни".

Нужно е по-често да се вглеждаме в сърцето си и да го пазим чисто, защото от него езикът черпи своята сила и облича думите ни в дръзновение. Защото там се побира цялото Божие царство с всички свои светини. Защото там пазим уважението и умилението към учителите, които със заветна всеотдайност ни открехнаха вратичката към тези светини. Защото там е и чистата детска вяра, за която не са нужни нито дълги обяснения, нито научни доказателства, а само безрезервно послушание и безгранична любов. И пак там - в сърцето ни, блика радост и признателност към Светите Солунски братя и синовна благодарност, че сме наследници на благословен от Бога народ чрез "език свещен на нашите деди".

Къде?

Енорийският храм се намира в капелата, намираща се в задната част на катедралата “St. Johann Baptist“ на площад Johannisplatz, 81667 Мюнхен.

Кога?

ВСИЧКИ НЕДЕЛНИ СЛУЖБИ ЗАПОЧВАТ В 10.00 ЧАСА.

Как?

Благодарим Ви за Вашето дарение!
BOKG „HL. KLIMENT OCHRIDSKI“ e. V.
IBAN: DE 19700100800090243800
BIC: PBNKDEFF
Postbank München

Адрес за кореспонденция

BOK „HL. KLIMENT OCHRIDSKI“ e. V.
Postfach 100346
80077 München
Deutschland

kontakt@bgorthodox-muenchen.de

Свещеник

Дипл. Теол. Недялко Калинов

erzpriester@bgorthodox-muenchen.de
Мобилен: +49(0)173 3685566

Църковно настоятелство

Сотир Червенков
/Председател/

vorstand@bgorthodox-muenchen.de
Мобилен: +49(0)179 8607788