Българска православна църковна община в град Мюнхен
Богослужебна програма
Октомври 2024
6. октомври 2024 (Неделя 10:00ч)† 3 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Свети апостол Тома. Прпмчк Макарий Атонски.
12. октомври 2024 (Събота 09:00ч)† Архиерейска Света литургия. Свети мчци Пров, Тарах и Андроник. Преп. Козма, епископ Маюмски. Свети Мартин Милостиви.
13. октомври 2024 (Неделя 09:00ч)† 4 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите Отци от Седмия вселенски събор. Свети мчци Карп и Папила.
20. октомври 2024 (Неделя 10:00ч)† 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Свети мчк Артемий Антиохийски.
26. октомври 2024 (Събота 10:00ч)† Свети вмчк Димитрий Мироточиви (Димитровден). Преподобна Димитра Доростолска.
27. октомври 2024 (Неделя 10:00ч)† 7 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Свети мчк Нестор. Преп. Димитрий Басарбовски.
Забележка: Всички треби, тайнства, частни служби, изповеди и молитви се отслужват през цялата седмица след предварителна
уговорка с енорийския свещеник ставрофорен иконом Недялко Калинов.
Кратко животоописание на свети Йоан Рилски
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил
около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край
р. Струма. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и
крепне религиозната вяра. Желанието на юношата било да се посвети напълно
в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот.
Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх
Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и
получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и
религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а
се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се
установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края
на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда
години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил
овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от
разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята
благодатна сила.
Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и
достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София,
цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината,
за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го
допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът
отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и
изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата
му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за
себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния
български манастир.
Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил
своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на
18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора
на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото
успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския
народ и се ползва с народната благовейна почит.
Тропар, глас 1
Oснова на покаяние, пример на умиление, образец на утешение и на духовно
съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобни, като си пребивавал
в молитви, постничество и сълзи. Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!
Новини
Нов сайт
Добре дошли на обновения сайт на Българската Православна Църковна Община в град Мюнхен!
Българската православна църковна община „Свети Климент Охридски“ в град Мюнхен е основана на осми юни 1982 година на учредително събрание на българи,
живеещи в град Мюнхен и околностите, свикано от oрганизационен комитет за основаване на Българска православна църковна община под ведомството на
Българската Православна Църква – Българска Патриаршия. На учредителното събрание е приет църковен устав и избрано църковно настоятелство в състав:
Председател: инж. Иван Иванов
Зам. председател: Георги Динев
Секретари: Емил Бояджиев и Бончо Гочев
Отговорник за просветната дейност: Христо Иванов.
За енорийски свещеник е командирован от България ставрофорен иконом Славчо Иванов Славов, служещ в храм “Свети Иван Рилски“ в град Пловдив. Първата
света Литургия е отслужена на 25 декември 1982 година за Рождество Христово в Сръбската православна църква в град Мюнхен.
Не след дълго в жилището на енорийския свещеник е направен църковен параклис, в който всяка неделя се отслужва света Литургия. В последствие
евангелската църква предоставя своя храм на ул. „Хелене-Майер-Ринг“ 25, в който всяка първа неделя от месеца продължава да се извършва Богослужение.
На 24 май 1983 година по случай Деня на славянската писменост и култура на Методиус-Плац в град Елванген се отпразнува църковно-просветно тържество,
в което участват Негово Преосвещенство епископ Симеон и ставрофорен иконом Славчо Славов.
От 1 декември 1986 година до 30 ноември 1990 година богослужението извършва ставрофорен иконом Петър Томов Ангелов, служещ в района на Плевен и Велико Търново,
в новоучредения по това време параклис „Свети Климент Охридски“ в католическия храм „Свети Йоан Кръстител“ на площад „Макс Вебер Плац“, където се помещава
общината и до днес. Иконостасът на храма е дарение с дърворезба, изработена в град Аугсбург, на който са монтирани икони, подарени от Светия Синод на БПЦ.
На 23 май 1987 година под вещото ръководство на Негово преосвещенство Епископ Симеон е организирано духовно тържество в град Елванген, по случай откриването
на възпоменателен молитвен параклис в чест на свети Методий.
От втората половина на месец февруари 1991 до края на септември същата година енорийското служение в БПЦО – Мюнхен извършва йеромонах Софроний (Николов) от Велико
Търново. Архимандрит Йоан Стойков, докторант по това време в Германия, поема своето служение в БПЦО „Свети Климент Охридски“ в Мюнхен на 25 декември 1991 година,
на празника Рождество Христово и остава до 21 февруари 1993. Протоиерей Георги Шумов започва своето служение като енорийски свещеник в Мюнхен на Неделя Месопустна
и приключва поради пенсиониране на 30 май 2003 година.
На 1 февруари 2004 година със заповед на епархийския архиерей митрополит Симеон и с избор на църковното настоятелство за енорийски свещеник е назначен понастоящем
ставрофорен иконом Недялко Калинов, който по великия Божий промисъл и благоволение и за радост на всички миряни и до днес духовно обгрижва паството в църковната община.
На 30.06.2012 г. общината отпразнува 30-годишния си юбилей, на който почетен гост е и понастоящем Негово Високопреосвещенство Западно- и средноевропейски митрополит
Антоний. В чест на празника църковният настоятел Мартин Пенев създава документалният филм “Български джоджен” за живота и дейността на общината. С официално
тържество на 3 юли 2022 подобаващо е отбелязано и 40-годишното успешно съществуване и духовно развитие на общината.
Църковният хор на общината, под ръководството на богослова Мартин Пенев, многократно е обогатяван през годините с присъствието на видни и талантливи български музиканти
и участва ежегодно на хоровата среща на Православните църкви в Мюнхен. В неделните богослужения редовно служат иподякони, които се сменят в зависимост от
времето на пребиваването си в Мюнхен, между които понастоящем са Пламен Коюмджиев и Божидар Борисов.
От февруари 2008 година Председател на Църковното настоятелство е Найден Големанов, който през периода от 16 години непрекъснато, всеотдайно и с много любов работи
за запазването, утвърждаването и преуспяването на общината. През февруари 2024 председателството официално е прието от д-р Сотир Червенков с благословение за запазване
на мира и братолюбието, за умножаване на добротворството и за увеличаване на членовете на църковната община.
Българската Православна църковна община „Свети Климент Охридски“ изпълнява своето църковно-патриотично дело, като обединява всички българи в град Мюнхен и околностите, задоволявайки техните
духовни нужди и потребности. Вратите на храма на българската православна църковна община в град Мюнхен са широко отворени за всеки, който пристъпва молитвено и покайно
със смирение, с кротост, с любов и с преклонение пред Божията воля и милост и всякога за прослава на Светата единосъщна и животворяща Троица - на Отца и Сина и Светия Дух!
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своята родина
юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан II. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски
(† 885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия aпостолите на славянската реч. Тогавa св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си
България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис-Михаил изпратил Климента (885 г.)
в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между
новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за “пръв епископ на българския език”. Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886 – 916 г.) за
утвърждаване на хрискиянската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел; превеждал книги от гръцки на български език;
съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С
молитвата си извършвал много чудеса.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука “кирилица”. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал
около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език.
Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир “Св. Пантелеймон”, св. Климент починал на 27 юли 916 година. След смъртта му Господ го прославил
с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като
знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094 – 1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216 – 1234 г.).
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет на именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта
на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Из Жития на светиите, синодално издателство, 1991 година
This is bold and this is strong. This is italic and this is emphasized.
This is superscript text and this is subscript text.
This is underlined and this is code: for (;;) { ... }. Finally, this is a link.
Heading Level 2
Heading Level 3
Heading Level 4
Heading Level 5
Heading Level 6
Blockquote
Fringilla nisl. Donec accumsan interdum nisi, quis tincidunt felis sagittis eget tempus euismod. Vestibulum ante ipsum primis in faucibus vestibulum. Blandit adipiscing eu felis iaculis volutpat ac adipiscing accumsan faucibus. Vestibulum ante ipsum primis in faucibus lorem ipsum dolor sit amet nullam adipiscing eu felis.
Preformatted
i = 0;
while (!deck.isInOrder()) {
print 'Iteration ' + i;
deck.shuffle();
i++;
}
print 'It took ' + i + ' iterations to sort the deck.';
